Мъдри фрази и афоризми на латински език
1. В думи с две или повече срички ударението никога не е на последната сричка.
2. При двусричните думи ударението е върху първата сричка: ró-sa [роза-ца].
3. В трисричните думи ударението се поставя на предпоследната сричка:
a. Ако предпоследната сричка е дълга гласна или дифтонг, ударението е на предпоследната сричка: oc-cī́-do [oc-cí-do], the-sáu-rus [the-sáu-rus]; b. Ако предпоследната сричка е кратка, ударението се поставя на третата сричка: lí-quĭ-dus [ли-куи-дус]; в. Ако в предпоследната сричка има гласна пред две или повече съгласни, ударението се поставя на предпоследната сричка: ma-gís-ter [ма-гис-тер]; г. Ако в предпоследната сричка има гласна преди гласна, ударението се поставя на третата сричка от края: ná-ti-o [na-tsi-o].
В думи от гръцки произход, чиито формални характеристики са буквите y, z и комбинациите от th, ph, rh, ch, sm, буквата s между гласните винаги се чете като [s]: hypophysis [gˣipophysis].
Знакът ў означава несложния звук [u].
Знакът gh обозначава фрикативния звук [γ] ("гама"), който съответства на g в руските думи vodi, aga и др.
Имена на римски граждани
Името на римския гражданин обикновено се е състояло от три части:
1) лично име (praenōmen),
2) родово име (nomen gentīle),
3) прозвище (cognōmen). Например Марк Тулий Цицерон Марк Тулий Цицерон ("селянин"), Публий Овидий Насо Публий Овидий Назон ("любопитен").
Синът запазва родовото име и прозвището на баща си, но личното му име понякога се променя; може да му бъде даден и друг прякор.
Дъщерите получавали фамилното име на баща си като свое лично име. Ако бащата произхождал от фамилията Тулий, дъщерята се казвала Тулия, а дъщерята Юлия - Юлия. Ако в семейството се е родила втора дъщеря, тя се е наричала Младша (напр. Julia Minor Julia Junior) или Втора (Julia Secunda Julia Second), а следващата дъщеря е била Трета (Julia Tertia Julia Third). Дъщерята на Цицерон се казвала Тулия, защото баща ѝ се казвал Марк Тулий Цицеро.
За омъжената жена се говори: Terentia Cicerōnis Terentia Cicero (което означава: Терентия [съпруга] на Цицерон).
Великобритания и Рим
Първите контакти на римляните с британците датират от I в. пр.н.е., когато по време на войните в Галия Цезар предприема две кампании в Британия (през 55 и 54 г.). Един век по-късно, през 43 г., Британия е завладяна от римляните и остава под тяхно управление в продължение на почти 400 години, до 407 г. От този период са се запазили английските имена на градове със съставката -chester или -caster (от латинското castra - военен лагер), например Manchester, Lancaster; -castle (от латинското castellum - укрепление), например Newcastle;
foss- (от лат. fossa ditch), например: Fossway; coln-, col- (от лат. colonia settlement), например: Lincoln, Colchester. През V и VI в. Британия е завладяна от германски племена. Британия е завладяна от германските племена англе, саксонци и юти, които пренасят там и латинската лексика, заимствана от римляните, преди да се преселят в Британия. Например: латински страти по асфалтиран път - немски. Strasse, английски street; латински campus field - немски. Kampf, английски лагер. През X в. нормандските завоеватели донасят във Великобритания френския език, "произлязъл" от латинския (норманите (букв. "скандинавци") - северногерманските племена от скандинавските страни);
завладян в началото на 10 век. Латинските думи са възприети от англичаните чрез френския език (напр.: лат. palatium palace - фр. palais; англ. palace; лат. victoria victory - фр. victoria - фр.) Много латински думи навлизат в английския език чрез френския, например: латински palatium palace - френски palais, английски palace; латински victoria victoria - френски victoire, английски victory; латински autumnus autumn - френски autumn, английски autumn.
Александър Велики
(роден на 20 юли 356 г. пр.н.е. в Пела, починал във Вавилон на 10 юни 323 г. пр.н.е.) - син на цар Филип II, един от най-великите древни пълководци, създател на огромна империя. Той е възпитан от Аристотел.
След убийството на баща му през 336 г. пр.н.е. той става владетел на Македония (област в Северна Гърция).
През 334 г. пр.н.е. предприема поход срещу персите, след това поход в Египет, Месопотамия, нахлува във Вавилон, завладява Централна Азия, поход в Индия. След края на военната кампания владенията на Александър Велики се простират от Дунав, Адриатика, Египет и Кавказ до Инд.
Внезапната смърт на Александър на 33-годишна възраст поради заболяване осуетява плановете му да завладее Арабия и Африка.
Училищно образование в Рим
Римляните възприемат основите на гръцкото образование и ги адаптират към своите условия без особени промени.
Началните училища, в които се преподават четене, писане и аритметика, съществуват в Рим от III в. пр.н.е. В средните училища се изучават граматика (език и литература) и реторика (теория и практика на красноречието).
Музиката и спортът не са типични римски дисциплини. Математиката в средното образование не играе значителна роля и обикновено не се отделя като отделен предмет.
На по-високото ниво на образование имало систематични уроци по реторика и философия. Уроците са двуезични: до 12-годишна възраст учениците посещават часове по гръцки език и литература, а след това започват да изучават едновременно латински език и литература (до около 17-годишна възраст).
Седемте свободни изкуства (septem artes liberāles) - в Древен Рим така се наричали заниманията и упражненията, достойни за свободен човек, за разлика от заниманията, изискващи физически труд, които можели да практикуват само робите.
Още в древността започва да се изготвя списъкът с дисциплини, наречени по-късно свободни изкуства.
Разбирането за определените дисциплини като задължителен образователен цикъл се развива постепенно в трудовете на писателите от късната античност и Ранното средновековие.
Броят на свободните изкуства е ограничен до седем; те са подредени в смислен ред, определящ нивата на обучение: изкуствата на речта (граматика и реторика), мисълта (диалектика) и числото (аритметика, геометрия, астрономия, музика).
Първият цикъл (от три науки) се нарича тривиум, а вторият цикъл (от четири) - квадривиум.
Наборът от седем академични науки се разглежда като необходим подготвителен етап за придобиване на философско познание за света.
Helveti
Хелветите са келтски народ, който мигрира в Галия. Хелветите побеждават римляните през 107 г. пр.н.е., след което се заселват между Женевското и Боденското езеро.
През 58 г. пр.н.е. хелветите нахлуват в Южна Галия, което предизвиква смут в Рим. Цезар ги принуждава да се върнат. Оттогава Хелвеция (северозападната част на днешна Швейцария) се развива като гранична крепост ("военно укрепление") срещу германците.
Към втората половина на I в. сл. хелветите са романизирани. От II в. от н.е. името им вече не се споменава.
Днес Helvetia е латинизираното наименование на Швейцария.
Римски оръжия
Оръжията се делят на защитни - бронирани - и нападателни. Към доспехите принадлежали: шлем от кожа (galea) или метал (cassis), броня (lorīca) от метал, кожа и плат, защитаваща тялото (специални видове броня били люспестата броня и верижната броня); краката от глезените до коленете били защитени от грейки, за допълнителна защита имало щит: овален (scutum), малък кръгъл (clypeus) или полукръгъл.
Нападателните оръжия били: мечът (гладиус), носен на кръста или на ремък; дългото копие, използвано в ръкопашен бой, и късото копие (пилум), използвано като метателен снаряд. Помощните части били въоръжени с лъкове, стрели, които били поставени в колчани, и прашки, които изстрелвали камъни и оловни топки.
Германците и Рим
Германците (лат. Germāni) са племе, живяло в южната част на Скандинавия и Централна Европа, между Рейн и Висла. В края на I в.пр.н.е. и I в.сл.н.е. римляните водят войни срещу германските племена, като се опитват да ги подчинят. Въпреки че тези опити са неуспешни, се установяват икономически връзки, които продължават дълго време и водят до навлизане на латински думи в езиците на германските племена.
В съвременния немски език например Tafel board (от латинското tabŭla board), Insel island (от латинското insŭla island), Wein wine (от латинското vinum wine), Pforte gate (от латинското porta gate, door).
По време на Великото преселение на народите през IV и V в. западните и източните германци допринасят решително за разгрома на Западната римска империя, която пада през 476 г.
Легендата за Ромул и Рем
Майката на Ромул и Рем, Рея Силвия, е дъщеря на законния цар на Алба Лонга (град в провинция Лациум, югоизточно от Рим) Нумитор, който е свален от трона от по-малкия си брат Амулий. Амулий не иска децата на Нумитор да пречат на амбициите му: синът на Нумитор изчезва по време на лов, а Рея Силвия е принудена да стане весталка (жрица на Веста). На четвъртата година от службата ѝ бог Марс ѝ се явява в свещената горичка и ѝ ражда двама сина.
Разгневеният Амулий заповядва да сложат бебетата в кошница и да ги хвърлят в река Тибър. Но кошницата с децата е изхвърлена на брега в подножието на Палатинския хълм, където те са отгледани от вълк, а грижите на майка им са заменени от летящи кълвач и лястовица. Впоследствие всички тези животни стават свещени за Рим.
След това братята бяха прибрани от царския пастир Фаустул. Съпругата му Ака Ларентия, която все още не се е успокоила от смъртта на детето си, поема грижата за близнаците. Когато Ромул и Рем пораснали, те се върнали в Алба Лонга, където научили тайната на своя произход. Те убиват Амелий и възстановяват на престола дядо си Нумитор.
Четири години по-късно Ромул и Рем се отправят към Тибър, за да намерят място, където да създадат нова колония Алба Лонга. Легендата разказва, че Рем избрал низината между Палатинския хълм и Капитолийския хълм, но Ромул настоял да основе града на Палатинския хълм. Обръщането към знаменията не помогнало и избухнала кавга, по време на която Ромул убил брат си.
Ромул, който се разкайва за убийството на Рем, основава град, който нарича Рома, и става негов цар. За дата на основаване на града се смята 753 г. пр.н.е.
За римските роби
Сервиз (лат. servi) е общото название на римските роби. В древността броят им е бил малък, а по-късно благородническите семейства са ги имали в голям брой. Робите се делят на градски и селски. Те са разделени на три класи в зависимост от положението и професията си:
Ordinarii ("надзорници") - тези, които са се ползвали с доверието на господаря. На тях е поверен контролът над домакинството, хазната и т.н.; те имат свои роби, които им помагат. Преди всичко за имотите и именията отговарял роб. Следват надзирателят, след това ковчежникът, който отговаря за хазната; робите, които се занимават с търговските дела на господаря в страната; робите с научно и художествено образование: тези, които се грижат за строежа и украсата на къщата; тези, които отговарят за библиотеката, произведенията на изкуството и кореспонденцията на господаря си; възпитателите на децата и домашните лекари; робите, които се занимават с развлечения: музиканти, гладиатори, актьори, акробати, шутове (грозни джуджета).
Vulgāres ("слуги") са изпълнявали дребни задачи в къщата и извън нея: пазачи и тези, които са съобщавали за гостите, многобройни роби, които са следвали господаря, когато той е излизал, носачи, лакеи; вкъщи са работили тези, които са се грижили за трапезата, гардероба, прическата на господаря и т.н.
Mediastīni ("работниците") са най-ниската класа роби; те работят с тебешир, почистват и извършват друга подобна работа. В тази категория влизат също така роби за баня и роби, които подготвят тялото на починалия за погребение.
Делфийският оракул
Оракулът е място, където се получава отговор на въпрос от божеството. Делфийският оракул се е намирал в храма на Аполон в Делфи. Според гръцката митология той е основан от самия Аполон на мястото на победата му над чудовищната змия Питон. Делфийският оракул, ръководен от питианец ("жрец"), е един от най-големите оракули в елинския свят.
Самото предсказание, дадено от Пития, също се наричало оракул. Делфийският оракул е велик символ на Делфийската империя - питианецът, вдъхновен от Аполон и изпаднал в екстаз, прави предсказания, които жрецът превежда в стихове.
Разцветът на Делфийския оракул датира от VI и V в. пр.н.е., когато той е посредник в междуполитически конфликти. Прието е да се обръщат към Оракула по всички важни въпроси от държавния и личния живот. Посолства с богати дарове от много царства на древния свят се устремили към Делфи.
Делфийският оракул давал информация по култови въпроси (включително колонизация), определял наказанията за пречистване на пролятата кръв и давал съвети по законодателството.
Новоизготвените конституции получават нейната санкция. Делфи прибягваше до загадъчен или двусмислен език, когато отговаряше на въпроси за бъдещи политически събития.
Отслабването на влиянието на храма започва по време на Гръко-персийските войни, когато Делфи застава на страната на персите с надеждата да се превърне в религиозен център на Персийската империя. По време на римското владичество в храма се съхраняват парични депозити от различни части на Средиземноморието.
Храмът е многократно ограбван, опожаряван по време на нашествието на галите през 279 г. пр.н.е., а при император Теодосий (391 г.) е окончателно затворен.
Champ de Mars
Марсово поле (лат. Campus Martius) е името на част от град Рим, разположена на левия бряг на река Тибър, която първоначално е била предназначена за военни и гимнастически упражнения.
Той е домакин на военни и граждански срещи още от времето на Тарквиниите (края на VI в. пр.н.е.; последният цар на Древен Рим, Тарквиний Горди, от етруски произход, управлявал 510-509 г. пр.н.е.). Като място за военни учения полето е посветено на Марс, бога на войната.
В центъра на полето се намираше олтарът на Марс. Това място остава празно и впоследствие е наречено Campus, докато останалата част от терена е застроена.
Подобно на Рим, в германските и френските градове са създадени специални площади за военни паради (на френски такъв площад все още се нарича Марсово поле).
В Санкт Петербург има и площад, наречен Марсово поле.
