Ново в блоговете
Аз, Вождът на великия народ, Роден на хълмовете на Грузия, В битките от седемнадесетата година, Прикован на кръста на Русия.
От половин век съм напуснал света, Приятели и сънародници... Тридесет години управлявам Русия! Тези години вече са далеч...
Ходех на църква, но престанах да вярвам в догмите, сбогувах се със свещеничеството и скоро станах комунист.
Видях разединението на класите, с нуждите на работниците се запознах, по-късно, след като сам поведох масите, станах ученик на Ленин.
Възстанових реда в страната, спазих клетвата си към Ленин. През тръните на нападението възродих живота в Русия.
Казваш, че напразно съм избивал враговете й, че животът при мен е бил опасен, че съм създал фалшиви богове?
Но вие, лакеи на капитала, Какво дадохте на моята страна? При вас животът на руския народ беше по-лош от войната.
Построих канали и хидроенергийни каскади,
Премахнах негодните командири, разтърсих партийния апарат, поддържах униформите чисти, спасих страната от мръсотията.
Създадох Армията на победата, пред която врагът избяга. Преодолявайки мизерията и трудностите, съветският народ побеждава.
Аз построих градове, фабрики, разширих Родината, но ти раздели народите. Проклятието на вашите внуци е вашата съдба.
Строях танкове и самолети, изграждах могъщия Червен флот, подготвях космически полети, предвиждах за години напред.
Буржоазията отново е на власт, работниците са роби на богатите, страната е разкъсана, хората са като сираци.
Построих училища и болници, музеи, детски градини, украсих руската столица, спасих света от ядрена катастрофа.
По мое време крадци живееха в "зоните" На важни за страната строежи, По мое време вие щяхте да гниете в затворите, Синове на крадци и мошеници.
Аз се борих сам с Хитлер, чаках дълго време за втори фронт, не се кланях пред Запада, докато "съюзникът" чакаше.
Заповедта ми прозвуча като камбана на фронта. И дори един осъден, внезапно полезен, От лагерите отиде в позор.
Когато фрицовете пробиват към Москва Избих от тях мисълта за "блиц", а през ноември организирах парад.
Столицата си спомня, че сибиряците са я спасили в трудни времена. Моите героични полкове тръгнаха на парад, В безсмъртието.
Не беше лесно. Отстъпващи, борещи се руски войски. Отмъщение за отечеството, свято отмъщение За руското сърце е близко.
На Волга германците се предават. Врагът е научил какво е ад, Забравил е победи и съдби, но е запомнил Сталинград.
Служейки си с моя "съюзник" като пример, аз не се прехласвах по него като вас. Спорих с техния президент и министър-председател с всички сили.
Аз спасих Европа от фашизма, победих японците, доведох Русия до комунизма, но вие харесвате капитализма.
След победата създадох Съюза на приятелите на Съветския съюз, коригирах границите на външния свят.
Знаех, че ще има проблеми за моите осиротели хора. Жалко, че след Победата нямах време да повторя годината 37!
Имах шинел и стара туника, три пищова - това беше всичкото ми удобство, но в битките бях победител, а вие, чеченците, ви биехте по лицето...
Народът имаше с какво да се гордее, докато аз управлявах в продължение на тридесет години. И по-добре да не се раждаш. Никаква прошка за предателите!
А руснаците живееха спокойно, докато аз бях Учителят, Водачът!
Биех германците и италианците, вкарвах измамниците в затвора, плюех на викащите американци И всяка година намалявах цените.
Всички народи в Страната на Съветите са обединени в едно приятелско семейство. Разкъсали сте ги. Ето защо не харесвам "демократите".
Къде е смелостта на Червената армия? Къде е доблестта на полковете на Сталин? Нямате родина, нямате знаме. Ти си боклук за векове напред!
Моята пепел е покрита с кал от партийния фураж Хрушчов и Горбачов, чатърът-обръщач, издигнал се от калта до князете.
Борис, крадливият "демократ", който съсипа страната ми, обвини Сталин за моите провали и неуспехи.
Знам какво правиш с плодовете на моя труд - безмилостно разлагаш хората. Но брадвата е готова и за вас!
Вие разрушихте държавата. Корабът на Русия заседна на плитчина. Откраднахте богатството на страната, а момичетата излязоха на улицата.
Вие подкопахте духа на Русия. Вие разрушихте духа на Русия. Изчерпали сте силата на хората Чрез махмурлука.
Дори призракът на диктатурата е по-страшен за теб от отмъщението на боговете, Но овча кожа с чифт рога няма да скрие вълчата кожа.
Гледам Русия не от гроба, а от синята далечина. Половин век, откакто реката е спряла потока на времето.
Духът ми си отиде, Синовете на октомври, Героите на първата петилетка, Героите на Световната война.
Преди да си тръгна, казах: "Помнете лидера" повече от веднъж. Духът ми винаги е с моя народ, защото Сталин мисли за вас!
Наследник на Иван Грозни и ученик на цар Петър, аз бях първият и последният водач. Време е да си спомним за Сталин!
"Потомко, простил ли си ми? - Кой е направил повече за Русия от Сталин?"
Най-известните латински поговорки
"Латинският език днес не е на мода", пише Александър Сергеевич Пушкин в "Евгений Онегин". И той не е бил прав - латинските изрази и до ден днешен често проблясват в речта ни! "Парите не миришат", "хляб и циркове", "в здраво тяло здрав дух"... Всички използваме тези афоризми, някои от които са на двадесет века! Избрахме 10 от най-известните.
1. "Ab ovo»
Според римския обичай вечерята започва с яйца и завършва с плодове. Оттук обикновено произлиза изразът "от яйцето" или на латински "ab ovo", което означава "от самото начало". Именно те, яйцата и ябълките, се споменават в сатирите на Хораций. Но същият римски поет Квинт Хораций Флак замъглява картината, когато използва израза "ab ovo" в "Науката за поезията" във връзка с твърде обширен предговор. И тук значението е различно: да се започне от началото на времето. И яйцата са различни: Хораций дава за пример разказа за Троянската война, която започнала с яйцата на Леда. От едно яйце, снесено от тази митологична героиня от връзката ѝ със Зевс под формата на лебед, се ражда Елена Красивата. А нейното отвличане, както знаем от митологията, е причината за Троянската война.
2. O tempora! O Морес! На 21 октомври 63 г. пр.н.е. консулът Цицерон произнася пламенна реч пред сената, която има съдбоносно значение за Древния Рим. Предния ден Цицерон получил информация за намеренията на водача на плебса и младежите Луций Сергий Катилина да извърши преврат и да убие самия Марк Тулий Цицерон. Плановете са оповестени публично и те са осуетени. Катилина е прогонена от Рим и обявена за враг на държавата. Цицерон пък тържествува и получава титлата "баща на отечеството". Тази конфронтация между Цицерон и Катилина е обогатила езика ни: именно в речите си срещу Катилина Цицерон за първи път използва израза "O tempora! O mores!", което на руски означава "О времена! О, морал!".
Feci quod potui faciant meliora potentes Feci quod potui faciant meliora potentes, т.е. "Направих всичко, което можах, нека тези, които могат, да направят нещо по-добро". Елегантната формулировка не замъглява същността: ето моите постижения, съдия, казва някой, обобщавайки дейността си. Защо някой? В основата на израза стоят съвсем конкретни хора - римските консули. Това беше словесна формула, с която те завършваха своята отчетна реч, когато предаваха властта на своите наследници. Това не са само тези думи - фразата придобива своята изтънченост в един поетичен преразказ. Именно в този завършен вид е издълбан на надгробната плоча на известния полски философ и писател Станислав Лем.
4. Панем и circenses
Народът отдавна, тъй като не продаваме гласовете си, е забравил всичките си грижи, а Рим, който някога раздаваше всичко: и легиони, и власт, и ликтори, сега се ограничава и само за две неща мечтае неспокойно: за хляб и циркове! В оригиналната 10-а сатира на древноримския сатирик Ювенал стои "panem et circenses", т.е. "хляб и циркови игри". Децим Юний Ювенал, живял през първи век след Христа, описва правдиво нравите на съвременното римско общество. Тълпата искаше храна и развлечения, а политиците с удоволствие подкупваха плебса с подаяния и така си купуваха подкрепата му. Ръкописите не се изгарят и разказът на Ювенал за виковете на римската тълпа от времето на Октавиан Август, Нерон и Траян е оцелял през вековете и все още представя простите нужди на безмозъчни индивиди, които лесно се купуват от политици популисти.
5. Pecuniaнеolet
Всеки знае, че парите не миришат. Много по-малко хора знаят кой е казал тази известна фраза и откъде внезапно се е появила темата за миризмите. Междувременно афоризмът е на почти двадесет века: според римския историк Гай Светоний Транквил "Pecunia non olet" - това е отговорът на римския император Веспасиан, управлявал през I век от н.е., на упрека на сина му Тит. Потомците упрекват Веспасиан, че е наложил данък върху обществените тоалетни. Веспасиан поднесъл парите, получени като данък, към носа на сина си и попитал дали миришат. Тит отговори отрицателно. "И все пак те са от урина - заяви Веспасиан. И по този начин даде оправдание на всички любители на нечисти приходи.
6. Memento Мори
Когато римският генерал се връща от бойното поле в столицата, е посрещнат от ликуваща тълпа. Триумфът щеше да го накара да се замисли, но римляните предвидливо бяха включили държавен роб с един ред в сценария. Той стоеше зад военачалника, държеше златен венец над главата му и от време на време повтаряше: "Memento mori". Тоест: "Помни смъртта. "Помни, че си смъртен - заканваха се триумфиращите римляни, - помни, че си човек и трябва да умреш". Славата е преходна, а животът не е вечен." Съществува обаче версия, според която истинската фраза е била: "Respice post te! Hominem te memento! Memento mori", в превод: "Обърни се! Не забравяйте, че сте човешко същество! Помнете за смъртта". В този си вид фразата се среща в Апологетиката на раннохристиянския писател Квинт Септимий Флоренций Тертулиан, живял на границата на II и III век. "Моментално в морето" - шегува се филмът "Кавказки пленник".
7. Мъжки сана в corpore sanoКогато искаме да кажем, че само физически здравият човек е енергичен и може да постигне много неща, често използваме формулата: "здрав дух в здраво тяло". Не това е имал предвид авторът на книгата! В своята десета сатира римският поет Децим Юний Ювенал пише:
Молете се умът да бъде здрав в здраво тяло. Поискайте весел дух, който не се страхува от смъртта, който смята, че животът му е дар от природата, който е способен да понася всякакви трудности...
Така римският сатирик по никакъв начин не свързва здравето на ума и духа със здравето на тялото. По-скоро беше убеден, че планината от мускули не допринася за енергичен ум и дух. Кой е редактирал текст от втори век след Христа? Английският философ Джон Лок повтаря фразата на Ювенал в своите "Мисли за образованието", като ѝ придава вид на афоризъм и напълно изопачава смисъла ѝ. Жан-Жак Русо популяризира този афоризъм: той го включва в книгата си "Емил, или За възпитанието".
8. Homo sum, humani nihil a me alienum puto
През II в. пр.н.е. римската комедия Публий Теренций Апр представя на публиката римейк на комедия на гръцкия писател Менандър, живял през IV в. пр.н.е. В комедията, озаглавена "Самоубиецът", старецът Меденем упреква стареца Хремет, че се меси в чужди работи и разказва клюки.
Нямаш ли си достатъчно работа, Хремет? Намесвате се в чужди дела! Това изобщо не ви засяга. Хремет се оправдава: Аз съм човек! Не ми е чуждо нищо човешко.
Аргументът на Хремет се чува и повтаря от повече от две хилядолетия. В речта ни е навлязла фразата "Homo sum, humani nihil a me alienum puto", т.е. "Аз съм човек и нищо човешко не ми е чуждо". А това обикновено означава, че всяко човешко същество, дори и високоинтелигентно, носи в себе си всички слабости на човешката природа.
9. Veni, vidi, vici
На 2 август по сегашния календар, 47 г. пр.н.е., Гай Юлий Цезар побеждава царя на боспорската държава Фарнак недалеч от понтийския град Зела. Самият Фарнак: след неотдавнашната си победа над римляните той е самоуверен и отчаяно смел. Но късметът предава черноморците: армията на Фарнак е разбита, укрепеният лагер е превзет с щурм, а самият Фарнак едва успява да избяга. След кратката битка Цезар пише писмо до приятеля си Матий в Рим, в което съобщава за победата си с три думи: "Дойдох, видях, победих. "Veni, vidi, vici", на латински език.
10. В вино veritasИ това са латински парафрази на гръцката философска мисъл! Фразата "Виното е сладко дете, то е и истината" се приписва на Алкай, който е работил на границата на VII и VI в. пр.н.е. В книга XIV на своята "Естествена история" Плиний Стари повтаря: "Според поговорката истината е във виното". Древният римски писател-енциклопедист иска да подчертае, че виното развързва езиците и тайните излизат наяве. Между другото, преценката на Плиний Стари се потвърждава от руската народна мъдрост: "Каквото трезвен човек има на ума си, такова пиянство има на езика си". Но в търсене на червена дума Гай Плиний Секунд и съкращава поговорката, която е по-дълга на латински и означава точно обратното. "In vino veritas, in aqua sanitas", което в свободен превод от латински означава "Истината може да е във виното, но здравето - във водата".
