Еполетите са част от военната униформа от 18-и и 19-и век, а днес са моден аксесоар.

Какво е папийонка

Думата "еполети" е използвана за първи път в исторически документи в края на XVIII век. То идва от френското "épaulettes", което на руски език се превежда като "раменни подложки". Първоначално аксесоарът е бил част от рицарските доспехи, изработен от метал и използван за защита на раменете. С изобретяването на огнестрелните оръжия металните брони стават безполезни и еполетите започват да изпълняват само декоративна функция.

Този аксесоар представляваше правоъгълник, украсен с орнаменти, заоблен от едната страна и обкантен с ресни. Еполетите се закрепваха на рамото на униформата с копчета, връзки, куки или колани. Различните модели, форми и дължини на ресните съответстват на определени военни звания, тъй като по онова време все още не са били изобретени съвременните пагони.

"Сиянието на луксозните пагони..."

Униформа на капитан от първи ранг от свитата на Негово императорско величество. Русия. Втора половина на XIX век. XIX в. Плетена корда, бобина. Централният военноморски музей, Санкт Петербург. Наличието на акселбант и монограм на владетеля (АII) показва, че е част от свитата. Еполети със сребърен комплект.

Веднага трябва да се отбележи, че първоначално пагоните са били чисто европейско изобретение. Трудно е да се установи точната дата на въвеждане на този член. Едно е ясно - пагоните са били неразделна част от мъжката униформа. Както за военни, така и за граждански цели.

Някои изследователи свързват появата на еполетите с времето на рицарите, когато раменните ремъци започват да се появяват като част от доспехите на конните и пешите войници. Това е свързано с естествената нужда на воините да предпазват раменете си от удари - директни и допирателни - от различни видове режещи и поразяващи оръжия. Логиката на тези специалисти е ясна. Доспехите в една или друга форма оцеляват в армиите по света до началото на 20 век.

Други историци на военните униформи предполагат, че първоначално появата на еполетите е предизвикана от необходимостта да се закрепят на раменете ремъци, шалове, връзки. С други думи, еполетите започват живота си като папийонка или еполети.

Днес е установено, че еполетите се появяват в нашата армия при Петър I (1672-1725) по времето, когато реформаторът-владетел променя нередовната армия в постоянна.

Между 1683 и 1699 г. в руската армия се въвежда военна униформа с калпак. Функцията на това нововъведение е проста - да държи на рамото ремък за гранатомет (гранатомет). На гравюри и портрети от началото на XVIII век се виждат платнени капаци, пришити към раменния ремък и ръкава на униформата от едната страна и закопчани с копче от другата, при яката. Оказва се, че по онова време са съществували еполети и пагони, но са играли съвсем различни роли. Нямаше никакви отличителни знаци. Основната разлика между клоновете на службата и големите военни части е в цветовете на тъканите, използвани за униформите. И все пак днес ще поговорим за еполетите и тяхната история - донякъде неочаквано за нас.

Самата дума произхожда от френската дума jeulette (< jeulette - рамо) и се превежда като "подложка за рамо". Еполетите представляват дълга плочка от плат, дантела или метал, която се оформя окончателно към средата на XVIII век. Еполетите са били подобни по форма и закрепване на познатите ни еполети. Единият край се прикрепваше към рамото, а другият край с някаква закопчалка (обикновено копче) се закрепваше за яката, според тогавашната мода. По онова време еполетите се носят само на едното рамо, обикновено на дясното. Само на мъжете беше позволено да използват пагони в костюмите си, тъй като те имаха задължението и правото да носят военно облекло.

J. Dow. Портрет на император Александър I (фрагмент). 1826. X., m. 87,9 х 60,0. Вила, Държавен музей Петерхоф. Царят е изобразен в униформата на кавалерийския гвардейски полк на Нейно Величество императрица Мария Фьодоровна

По този начин съдбата и същността на еполета се решават в момента, в който той се установява на руска земя. През 1722 г. Петър Велики предопределя духа на империята - милитаризирана държава с всеобща (за мъжкото население) военна повинност - за почти два века напред със своята "Таблица на званията". "Графикът" е съществувал с изменения до 1917 г. Според този документ, независимо от службата си, мъжът е длъжен да носи военна униформа. Инсигниите (нека засега отбележим, че не става дума за разлики, а само за разграничения) започнаха постепенно да попълват униформата. Като се започне от шиенето на яката, страните, фалцовете, ръкавите и се стигне до наградите и значките. Сред тях бяха и пагоните.

Той продължава да изпълнява утилитарната функция на еполета - прикрепен е към раменните колани, шаловете, коланите и отличителните знаци. В.М.Глинка в книгата си "Руският военен костюм от XVIII - началото на XX век" казва: "От 1730 г. Някои полкове от армията получават правото да носят на едното си рамо особени пагони или, както ги определят, "плетеница с пискюли", което им придава характер на отличителни знаци. Всеки полк имаше пагони от определен тип, които се различаваха от тези на другите полкове".

По-късно еполетите започват да се украсяват богато от заможни мъже. Първото споменаване на еполетите като украса на костюма е по време на управлението на императрица Елизабет (1709-1761/62). Прочутият фаворит и морганатичен съпруг на императрица Александър Разумовски (1709-1771 г.) присъства в двора с диамантен еполет на рамото. Трябва да се отбележи, че германският костюм е бил привнесен в Русия по особен начин. Те все още не са свикнали да я носят и затова често я използват по свой начин, копирайки сляпо западните модели.

Еполетите също бяха "изпуснати" и от военен аксесоар се превърнаха в украшение, с което се кичеха, хвалеха се и се хвалеха. Другите - тези, които нямаха привилегията да носят аксесоара - завиждаха на щастливеца. Собствениците на еполети, които са склонни към разкош и пищност, веднага започват да се състезават "чий еполет е по-добър". Така че първоначално еполетът на руски език е украшение.

Съпругата на фелдмаршал П. А. Румянцев (1725-1796) споменава в писмото си до съпруга си за син еполет с жълти диаманти, подарен на Н. И. Панин (1718-1783) от курфюрста на Саксония през 1768 г. за сватбата му. В началото на 1779 г. тя съобщава за диамантен еполет, връчен на посланика в Цариград заедно с ордена "Свети Андрей Първозвани".

Униформата на капитан от първи ранг от свитата на Негово императорско величество. Русия. Втора половина на XIX век. XIX в. Плетена корда, бобина. Централният военноморски музей, Санкт Петербург. Наличието на акселбант и монограм на владетеля (AII) показва, че е част от свитата. Еполети със сребърен набор.

Еполетите на императрица Екатерина от времето на принц G.A. Потьомкин (1739-1791 г.) имал и феноменални пагони с диаманти с невероятни размери. С тях е свързана една легенда, според която след смъртта на Потьомкин тези чудни пагони били върнати в хазната. През 1793 г., за сватбата на великия княз Александър Павлович (1777-1725), бъдещия император Александър I, Екатерина II (1729-1796) поръчва "огърлица от седем палитри, взети от прочутите пагони на Потьомкин" за съпругата си Елизавета Алексеевна (1779-1826).

През същата година, според спомените на Н. П. Брусилов (1782-1849), А. В. Суворов (1730-1800), тогава все още млад мъж, се появява на вечерята на Екатерина II с диамантен еполет, който изглежда особено шикозен за придворен човек.

Така през целия XVIII век скъпоценните пагони са предимно декоративни аксесоари, а не имат функционално значение. Това, между другото, още веднъж потвърждава особеността на руската култура като цяло - да внасяш нещо и да го интерпретираш по свой начин. Достатъчно е да си припомним традиционната матрьошка (с китайски корени) или водката (с полски произход)...

И. М. Долгоруков (1764-1823) си спомня как "веднъж изпял ролята на Дон Карлос в костюм с шикозен папийонка, подарен му за излизане от великата княгиня Мария Фьодоровна (1759-1828) в едно придворно представление. По време на действието конецът, на който незабелязано се държаха перлите на папийонката, се скъса и скъпоценните перли се разпръснаха по сцената. Мария Фьодоровна изпадна в истерично състояние.

През 1800 г., когато в Москва се чества договорът с Турция, император Павел I (1754-1801) носи униформа с диамантен пагон - луксозно украшение, което не е било достъпно за владетеля.

Александър I, който желае да се отличи N.B. Юсупов (1751-1831), впрочем един от водещите колекционери на Русия по онова време, който е притежател на всички награди на Руската империя, подарява на своя любимец перлен еполет.

Спомняйки си за началото на XIX в., Булгарин (1789-1859) специално уточнява: "Еполетите изобщо не бяха в руската армия и само ние ги носехме". Бъдещият редактор на "Northern Bee" служи в гвардейския полк "Lancer", който се ползва със специални привилегии и съответно с известно съдействие от страна на високопоставени личности.

Но дойде 1807 г. Започва реорганизация на униформите в армията и флота. Именно тогава пагоните се появяват като отличителен знак за всички генерали и офицери. Еполетите се допълват от луксозни бродерии, разкошни шалове и плитки, изработени от позумент (от т.нар. Пасаментът е копринена или вълнена лента с метална патешка опашка), както и накитници, но тези военни аксесоари изискват по-подробно обсъждане.

Еполетите на кавалерийски генерал. 1884. Русия. Позлатен месинг, плат. Получена от Държавния институт по отбрана през 1954 г.

Златни или сребърни пагони са носили генералите и офицерите от гвардията. Еполетите на генералите повече от другите бяха украсени с големи ресни от златни или сребърни възли. Понякога дебелината на ресните е такава, че се появява дори терминът "дебели еполети".

От 1885 г. еполетите се носят само на парадни униформи, а през 1914 г. са премахнати поради високата им цена и безполезност. Еполетите са въведени навсякъде и се запазват в армията до наши дни.

Като всяко бижу, пагоните на царската армия не са евтини. Полина Гебле (1800-1876), съпруга на декабриста Иван Антоненков (1802-1877), описва как бъдещият ѝ съпруг, страдащ от липсата на бял хляб в затворническата килия на Петропавловската крепост, разкопчал сребърните си пагони, продал ги и с получените средства си набавил провизии.

В историята на царското семейство еполетите някога са играли животоспасяваща роля. Любимият брат на Александър II (1818-1881), великият княз Константин Николаевич (1827-1892), е назначен за губернатор на Полша през 1862 г.

Един ден той отишъл на опера и когато излязъл след второто действие и седнал в каретата си, от тълпата зяпачи се отделил един човек, който на практика застрелял великия херцог от упор. Константин Николаевич не е пострадал по случайност - куршумът се е забил в много "дебелия" пагон. Имало е случаи, когато пагоните са спасявали хората от смърт при дуел... След революцията е било различно.

Към началото на раздела "Текстил" >>>

Еполетите като част от военна униформа

През XIX век еполетите се носят от британските и френските офицери за обозначаване на ранга, а по-късно се използват и в армиите на други държави: САЩ, Канада, Германия, Швеция и Русия. Рангът на офицера се определял по това дали носи пагон на дясното, на лявото или на двете си рамене. По-късно войниците, които носели само един еполет, трябвало да носят втори на противоположното рамо, но без ресни.

Еполетите на офицерите се изработват от злато и сребро, а за сержантите и войниците се използват различни цветни тъкани.

Ярките презрамки се виждаха отдалеч и позволяваха на войниците да разпознават командирите си в разгара на битката. Някои войници носеха еполети само на дясното рамо, други - само на лявото, а трети - и на двете рамена.

Британските военни откриват, че този знак помага не само на войниците да разпознават офицерите, но и на вражеските снайперисти. Когато става ясно, че вражеските стрелци се прицелват в офицери, защото пагоните им са лесна мишена, британските военни ги премахват от униформите и ги заменят с по-безопасния вариант на пагони. Скоро същото направиха и американските военни.

В днешно време декоративните пагони се използват като част от парадните военни униформи в някои страни.

Магическо значение на татуировката на еполетите

Фигурата е способна да предизвика агресия и дори конфликти с правоприлагащите органи у своя притежател.
Много от практикуващите не препоръчват подплатяване на образа с еполети, тъй като продължителната употреба в затворническия свят е наложила негативен енергиен отпечатък. Вярата в определено значение на татуировката на пагоните променя значението и следователно подобна скица може да направи човек ненужно агресивен, да провокира незаконни действия и конфликти с правоприлагащите органи. Като се има предвид, че такава татуировка получават само престъпници, които се намират в затвор с максимална сигурност и нарушават заповедта, възможно е дори да попаднат в престъпна компания. Хората, които лесно се поддават на влияние, са особено възпрепятствани да татуират еполетите на лявото си рамо.

Татуировката е еднакво подходяща и за двата пола и няма зодиакални предпочитания.

В допълнение към негативните си конотации, еполетите означават и силни лидерски качества и голяма воля. Носителят на татуировката става по-амбициозен, справя се с комплексите и страховете си и по-бързо печели авторитет сред подчинените си. Полезни ще бъдат еполетите за хората, които заемат или се стремят към ръководни постове.

Еполети в Русия

В Русия този елемент от военната униформа се появява около края на XVII век. Първоначално изглеждаше като примка от плат или кожа, закрепена на рамото, която служеше за ограничител на чантата на колана: предпазваше я от изплъзване. Такива пагони са били част от униформата на редниците, тъй като офицерите не са носели оръжие и не са имали нужда от калъфи за боеприпаси.

Знаците и украшенията напълно отсъстваха. През първата половина на XIX в. еполетите започват да се украсяват така, че да съответстват на определени военни звания.

Последният етап от довършителните работи

Ръчните пагони за хусар се шият както на шевна машина, така и на ръка при липса на такава. Задължителният елемент на тези продукти се счита за ресни. Не е необходимо да се покрива целият еполет, а само неговият край. Ако сте направили основа със заоблен ръб, подгънете ресните само в тази част на изделието.

Ресните могат да се закупят от магазин за шивашки аксесоари, като се съчетаят с цвета на кантовете и копчето. За да сте сигурни, че началото и краят на двете дрехи ясно се припокриват, преди да шиете, не забравяйте да направите напасване на рамото на детето и да отбележите правилните точки с маркер или молив. За предпочитане е конците да са в един и същи нюанс, така че шевовете да не се виждат изобщо. Ресните могат да бъдат изработени от усукани копринени нишки или пискюли от конци, както в образеца по-горе.

Вече знаете как да шиете пагони със собствените си ръце (майсторският клас е даден в статията), така че лесно можете да се справите с поставената задача. Те се пришиват към униформата след напасване, така че ресните да висят свободно от раменете на детето. Подсилете го на две места по шева на якето - на врата и на рамото - с подсказани шевове. Красиво ще изглеждат пагони с папийонки в един и същи цвят или с пискюли. Приятно начало!

Как се различават пагоните от еполетите.

От средата на XIX в. сребърните и златните пагони са изрязани от униформите на всички европейски и американски армии, а преди Първата световна война те са изцяло заменени с пагони. Въпреки че тези два елемента от военното облекло си приличат, между тях има няколко разлики.

Раменните ремъци са с формата на правоъгълник и обикновено са изработени от плат или от плат, покрит с плат. От горната страна са пришити отличителни знаци като плешиви шапки и звезди. Еполетът представлява правоъгълник, заоблен от едната страна. Еполетите имат ресни по целия периметър или само по ръба, които служат за обозначение на военното звание. На пагоните няма ресни.

Еполети в женското облекло

Вече повече от двеста години пагоните служат като моден аксесоар за женското облекло. Когато една страна е във война, мъжете носят униформи и са изпратени на фронта, а жените остават у дома. В тези времена дамите често използват елементи от дизайна на армейските униформи за създаването на рокли и други облекла. Детайли като златни кантове или големи месингови копчета помагат за пресъздаване на военния стил, а жените носят офицерски пагони по същата причина - за да придадат на облеклото си модерен военен вид. Дори известни дизайнери използват този елемент в своите колекции. Еполетите са начин женският силует да изглежда по-ясен, по-стегнат и по-строг, като му придават сила и дори известна мощ.

Днес еполетите имат само декоративна функция, но някога са играли важна роля в живота на мъжете, които са отивали на война, и на тези, които са били под тяхно командване. Луксозните златни ресни служат за почетен знак, демонстрират високото положение на притежателя и предизвикват възхищение както сред военните, така и сред цивилните. Много от въоръжените сили все още използват пагони по време на паради, а жените с удоволствие ги носят в маскарадни костюми.