Павел Ангел Арефиев
Павел "Ангел" Арефиев. Роден е във Воронеж. Майсторът на художествени татуировки и аерограф, състоящ се от руската гилдия на професионалните татуисти. Занимава се с татуиране от 1991 г. Учи във Физическия факултет на Воронежкия държавен университет, който по-късно завършва. След като напуска училището по изкуствата, решава да развива творчеството си, вместо да работи по професията си. Артистичното му възприятие за света се формира благодарение на родителите му. Развива художественото си възприятие изключително самостоятелно, като изучава анатомия, колористика, композиция и др. Чрез общуването с други художници натрупах безценен опит, събирайки важна информация буквално от парченца. Открива сюрреализма благодарение на художници като Х.Р. Гигер, Зджислав Биексински и др. Първата му работа е в армията, както на много други начинаещи по онова време. Така започна всичко. След завръщането си от армията започва да изучава сложния занаят на татуирането. Той стоеше зад един майстор, наблюдаваше работата му и рисуваше, рисуваше, който по-късно щеше да стане майстор и да спечели име и тежест в родната татуировъчна индустрия. По-късно заедно със съпругата си открива собствено студио, в което Павел преподава тази трудна професия на много млади татуисти.
Печели награди на първия конгрес за татуировки в Санкт Петербург. Победител в много национални и чуждестранни конвенции, като неведнъж печели първи места. Включително: Четвъртото международно изложение за татуировки - Рим: най-добра изложба; изложение за татуировки в Лайпциг: най-добра малка татуировка; Конвенция за татуировки в Милано през две хиляди и осма година: 2 място - най-добра част от гърба; Конвенция за татуировки в Прага през две хиляди и седма година 1 място - цветна татуировка 1 място - черно-бяла татуировка 1 място - малка татуировка 1 място - голяма татуировка най-добра татуировка на деня най-добър фестивал за татуировки. Той е автор и организатор на Московския международен конгрес по татуиране, където работи не само като член на журито, но и като един от най-добрите руски татуисти, който татуира всички желаещи. В работата си той предпочита жанровете нова скулптура и биомеханика. Въпреки жанровите си пристрастия той работи във всички стилистични направления и прави татуировки с всякаква сложност.
Dmitry Yokai.
Снимки на работата му са взети от www.tattoo-angel.ru/.
Селекция от творби на Павел "Ангел" Арефиев.
|
|
|
|
|
|
|
Разговори зад гърба: притежателите на "блокирани" гърбове разказват за темите на татуировките си
Гърбът определено е шикозно място за татуировка: там можете да уловите голямата картина, истинската история. По ирония на съдбата самият притежател ще може да види татуировката си само с помощта на две огледала или снимка. След като някога сте имали най-големия дизайн на тялото си, с течение на времето може дори да забравите как изглежда той.
Гърбът дава възможност на татуиста да се "развихри", затова като рисунки за това място те често избират сложни големи предмети и картини с много малки детайли. Решихме да разберем от собствениците на такива татуировки какво има на гърбовете им и как са избрали тези теми. За да ги открие, FURFUR отиде на Tattoo-Convention този уикенд.
PAVEL "ANGEL", НА 40 ГОДИНИ. МАЙСТОР НА ТАТУ
На гърба ми е една от прочутите картини на Гигер, познат на всички като създател на външния вид на "Извънземното", както и на стила на биомеханиката. На гърба ми е изобразена Лилит, която е вид женски демон. Легендата разказва, че Лилит била първата жена на Адам и не го приела, за което съобщила на Божиите агнета. Но Бог ѝ заповядва да бъде с него, а тя му отговаря, че по-скоро ще отиде на тъмната страна, отколкото да остане с този мъж. Тя побягна, но Божиите служители я настигнаха близо до Червено море. После се хвърля в Червено море и става наложница на Луцифер.
КОНСТАНТИН, НА 28 ГОДИНИ. СИСТЕМЕН АДМИНИСТРАТОР
На гърба ми има снимка на ангела на смъртта - той просто стои там и не прави нищо специално. Не, разбира се, че носи смърт и разрушение, така трябва да бъде. На гърба не е огън, а облаци. Татуировката все още не е направена - скоро ще ми бъде направена корекция. Много хора сравняват рисунката ми с герой от играта Warcraft, но всъщност този ангел няма нищо общо с нея.
АНДРЕЙ, 37 Г. "СКИТНИК В ЖИВОТА".
Мнозина говорят за това, че татуировките трябва да носят специално свещено и скрито значение, подобно на висшето изкуство, но това са пълни глупости. Татуировката ми означава една проста мисъл - "Летя там, където има свобода" - все пак съм скитник.
АЛЕКСЕЙ, НА 36 ГОДИНИ. ИНЖЕНЕР НА КОСМИЧЕСКИ КОРАБИ
Това е възможно най-технологичната татуировка. Освен че съм инженер по проектиране, аз съм и Скорпион по хороскоп. Затова на гърба ми е изобразен биомеханичен робот-скарпион, който насилствено татуира всички свои жертви - вместо обичайното жило, той има гигантска машина за татуиране.
АЛЕКСЕЙ, 24 Г. СЛУЖИТЕЛ НА ВЪГЛЕДОБИВНА КОМПАНИЯ
На гърба си имам снимка на огнедишащ дракон с цветя - те означават просперитет, а драконът сякаш го носи. Така че тази татуировка ми носи благоденствие.
ИВАН, НА 23 ГОДИНИ. СТУДЕНТ
На гърба си имам огромен плакат от играта "Gears of War" - на преден план е някакъв човек с моторен трион, а зад мен - още двама такива. Както би трябвало да бъде, героят спасява всички хора и отстранява лошите. Но снимката ми хареса, затова реших да я заснема на гърба си.
ИВАН, НА 22 ГОДИНИ. СТАЖАНТ В СТУДИО ЗА ТАТУИРОВКИ
Цялата ми татуировка - от китката до гърба - е спомен за най-добрия ми приятел, който за съжаление почина. Той е един от носителите на този рядък стил на татуиране в Саратов. Моите и неговите татуировки бяха много преплетени като елементи, правехме ги паралелно: бяхме много близки с моя приятел.
ЙЕЛИСЕЙ, 24 Г. 1С ОПЕРАТОР
На гърба си имам снимка на дракон. Това е просто някакъв китайски дракон, който не означава нищо специално. Поне за мен не - просто ми харесва как изглежда. Всъщност аз сам измислих картината.
АЛЕКСАНДЪР, НА 27 ГОДИНИ. ГЛАВЕН ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
На гърба си имам снимка на "Пропорции на идеалния човек" на Леонардо да Винчи, наричана още "Викториански човек" (Александър очевидно има предвид "Витрувианския човек" - бел. ред.). Току-що завърших татуировката преди няколко минути. Всъщност не се ръководех от никакъв философски смисъл на творбата - просто харесах изображението.
BORIS, НА 33 ГОДИНИ. АДМИНИСТРАТОР НА МАГАЗИН ЗА ТАТУИРОВКИ
На гърба ми са нарисувани четиримата конници на апокалипсиса. Тези четирима души предвещават края на света. Фразата на тази татуировка, преведена от латински, гласи: "Смъртта не може да бъде избегната" - според мен идеална за татуировка на целия гръб.
Снимка: Валерий Белобеев
Татуист от Сибир: Татуировката върху тялото е като личен дневник
Изборът на най-добрата от стотици творби е много труден
- Защо решихте да организирате Фестивала на сибирските татуировки? Искахте ли да докажете нещо на обществото?
- Не исках да доказвам нищо на никого. Винаги съм обичала да организирам, още в гимназията винаги насърчавах съучениците си да правят нещо. И когато разбрах, че има фестивали за татуировки, осъзнах, че е готино, нямах представа как се прави, но исках да опитам. В Новосибирск се запознах с Вова Бабчук, който вече беше организирал фестивал в Чита. Станахме приятели и започнахме да правим фестивала тук. Това не беше точно инструмент за реализиране на печалба; през първите няколко години, напротив, бяхме на загуба.
- Тази година се навършват пет години от провеждането на фестивала. Забелязахте ли как се е повишило нивото?
- Разбира се, всяка година добавяме 30% към всички параметри. Това се отнася до качеството на работата, географията, интереса. Тази година обаче географията беше малко по-малка от миналогодишната - имаше 15 руски града, а чуждестранните посетители бяха по-малко. Чужденците казват, че не са виждали подобно нещо никъде другаде. Грубо казано, опитахме се да направим нещо като пионерски лагер. Докато други конгреси се провеждат в наето помещение някъде в града, където майсторите пристигат сутрин, работят през деня и вечер уморени се прибират в квартирите си, ние направихме нещата по различен начин. Всички живеят, работят и почиват на едно място извън града. Нямаше нужда да се тревожи как да си тръгне и къде да спи. Майсторските класове се провеждаха на всеки половин час, а обемът на комуникацията беше огромен.
- Кои бяха участниците, вие ли направихте подбора?
- Доста от майсторите бяха по лична покана. Не е имало подбор; просто не са били поканени да участват случайни хора. Не мога да посоча никого, когото бих посъветвал да не покани. Дойдоха повече от 100 татуисти и имаше 80 кабинки за татуировки. За сравнение, в Берлин имаше 400 щанда, а в Пекин никога не можеш да обиколиш целия фестивал. Между другото, имахме гост оттам, организаторът на конгреса в Пекин. Художникът на татуировки се насочва към европейския стил, който рядко се среща там. Това е предимно японският стил, който ни е познат. Затова отива в Москва, Барнаул и Новосибирск, за да натрупа опит. Традиционно в него участват участници от Швейцария, Германия и Дания. Всички си спомниха за швейцареца Роси. Казва, че майка му е тайландка, баща му е италианец и че е служил десет години в специалните части. Той е цветен и очарователен, много добродушен човек.
Всичко, което се случва в Забайкалието и Чита
Всичко, което се случва в Забайкалието и Чита
Всичко, което се случва в Забайкалието и Чита
- Съдийството сигурно е било трудно, защото как иначе бихте могли да изберете най-добрия от толкова много участници?
- Състезателната програма е същината на фестивала. Това е целта на татуистите - да получат награда. Разбира се, това не е най-важното, но е хубаво да знаеш, че си спечелил над 100 кандидатури в творчески конкурс, което не беше лесно. Има десетина номинации, предимно сред произведенията, които вече са излекувани и подготвени за участие. Има реалистични татуировки, черно-бели, цветни, големи, малки, японски, орнаменти и авторски. Следователно, за да изберем най-добрия, трябва да обмислим системата за оценяване. Кой трябва да го направи и в кои категории? Ние, организаторите, експериментираме, за да го подобрим, разработваме технологии. Представете си, че на сцената ще излязат 60 души с различни татуировки. Как решавате кой ще получи първо, второ и трето място?
- И как?
- Решихме всяка година в журито да участва нов човек, който е взел голямата награда в предишния конкурс. Вече не е нужно да участва, той е доказал на всички, че е готин. Каним и тези, които според нас имат авторитет в областта на творчеството, които могат да покажат своя избор и да обяснят защо смятат така. Мисля, че първото нещо, на което обръщат внимание, е чистотата на работата. Този критерий е важен за всички живописни творби и ако работата е добре изпълнена, няма значение какъв е стилът. След това се разглеждат композицията, цветовете и детайлите. Разбира се, всички стилове са различни, но концепцията за хармония и естетика е винаги една и съща.
- Сигурно е имало много спорове?
- Да, и това е нормално. Имало е случаи, когато хората са показвали татуировките си и не са били съгласни. Преди да излезе на сцената, журито вече беше разгледало снимките на всички и избра достойни творби от цялата маса. Има моменти, в които виждате добра работа и ѝ давате 9 от 10. Минават няколко души и срещаш друга татуировка, която е толкова добра, че осъзнаваш, че миналото девет не е никакво девет.
Има и още по-добри татуировки на деня. Имаше случай, в който майсторът Андрей Колбасин дойде сам, без модели, и каза, че може да свърши работата безплатно. Нашата позната дойде при него и той й направи татуировка на бедрото за 4 часа. Всички бяха изумени: как? В крайна сметка той взе "татуировката на деня".
- Изневерява ли?
- Не. Условията на конкурса са много строги. Не можете да направите задна част на завършена работа. Това няма да се случи. Освен това познаваме всички лично, всеки ден обикаляме стаята, виждаме кой се регистрира и каква работа върши. Всичко е прозрачно, а атмосферата не позволява да се мами.
Фестивалът имаше различна атмосфера. От една страна, имаше изложба, а от друга - комуникация лице в лице. Това също е важна част от фестивала и ние дойдохме в този формат на лагера по някаква причина. След работа се уморявате, в миналото участниците тренираха и отиваха в хотелите си. Този път не се налагаше да ходиш никъде. Можете да отидете в бар, да общувате и да слушате страхотни групи от различни региони. Там беше Молока Стакан, нашият сънародник. Те са добри.
